клели

Речник на българския език

1. клели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

клели е производна форма на кълна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

клели е производна форма на кълна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).