клела

Речник на българския език

1. клела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клела е производна форма на кълна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клела — мин. деят. св. прич. ж. р.

клела е производна форма на кълна (мин. деят. св. прич. ж. р.).