клекнел

Речник на българския език

1. клекнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клекнел е производна форма на клекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клекнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

клекнел е производна форма на клекна (мин. деят. несв. прич. м. р.).