клеймяло е

Речник на българския език

1. клеймяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клеймяло е е производна форма на клеймя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).