клеймяло

Речник на българския език

1. клеймяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клеймяло е производна форма на клеймя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клеймяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

клеймяло е производна форма на клеймя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).