клеймяла

Речник на българския език

1. клеймяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клеймяла е производна форма на клеймя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клеймяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

клеймяла е производна форма на клеймя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).