клеймил съм

Речник на българския език

1. клеймил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

клеймил съм е производна форма на клеймя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. клеймил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

клеймил съм е производна форма на клеймя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).