клеймило съм

Речник на българския език

1. клеймило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

клеймило съм е производна форма на клеймя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. клеймило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

клеймило съм е производна форма на клеймя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).