клеймило е

Речник на българския език

1. клеймило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клеймило е е производна форма на клеймя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клеймило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клеймило е е производна форма на клеймя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).