клеймили

Речник на българския език

1. клеймили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

клеймили е производна форма на клеймя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клеймили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

клеймили е производна форма на клеймя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).