клеймила съм

Речник на българския език

1. клеймила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

клеймила съм е производна форма на клеймя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. клеймила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

клеймила съм е производна форма на клеймя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).