клеймила е

Речник на българския език

1. клеймила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клеймила е е производна форма на клеймя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клеймила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клеймила е е производна форма на клеймя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).