клеймеше

Речник на българския език

1. клеймеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

клеймеше е производна форма на клеймя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. клеймеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

клеймеше е производна форма на клеймя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).