клеветяло

Речник на българския език

1. клеветяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клеветяло е производна форма на клеветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клеветяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

клеветяло е производна форма на клеветя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).