клеветничило е

Речник на българския език

1. клеветничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клеветничило е е производна форма на клеветнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клеветничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клеветничило е е производна форма на клеветнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).