клеветничили

Речник на българския език

1. клеветничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

клеветничили е производна форма на клеветнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клеветничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

клеветничили е производна форма на клеветнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).