клеветничели

Речник на българския език

1. клеветничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

клеветничели е производна форма на клеветнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клеветничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

клеветничели е производна форма на клеветнича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).