клеветил си

Речник на българския език

1. клеветил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

клеветил си е производна форма на клеветя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. клеветил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

клеветил си е производна форма на клеветя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).