клеветели

Речник на българския език

1. клеветели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

клеветели е производна форма на клеветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клеветели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

клеветели е производна форма на клеветя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).