клатели

Речник на българския език

1. клатели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

клатели е производна форма на клатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клатели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

клатели е производна форма на клатя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).