клател

Речник на българския език

1. клател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клател е производна форма на клатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клател — мин. деят. несв. прич. м. р.

клател е производна форма на клатя (мин. деят. несв. прич. м. р.).