кичил съм

Речник на българския език

1. кичил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кичил съм е производна форма на кича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. кичил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

кичил съм е производна форма на кича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).