кичил си

Речник на българския език

1. кичил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кичил си е производна форма на кича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. кичил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кичил си е производна форма на кича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).