кичило съм

Речник на българския език

1. кичило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

кичило съм е производна форма на кича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. кичило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

кичило съм е производна форма на кича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).