кичила

Речник на българския език

1. кичила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кичила е производна форма на кича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кичила — мин. деят. св. прич. ж. р.

кичила е производна форма на кича (мин. деят. св. прич. ж. р.).