кичи

Речник на българския език

1. кичи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кичи е производна форма на кича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кичи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кичи е производна форма на кича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кичи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кичи е производна форма на кича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. кичи — повелително наклонение, ед. ч.

кичи е производна форма на кича (повелително наклонение, ед. ч.).