кичел

Речник на българския език

1. кичел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кичел е производна форма на кича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кичел — мин. деят. несв. прич. м. р.

кичел е производна форма на кича (мин. деят. несв. прич. м. р.).