кихнела

Речник на българския език

1. кихнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кихнела е производна форма на кихна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кихнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

кихнела е производна форма на кихна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).