кихахте

Речник на българския език

1. кихахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

кихахте е производна форма на кихам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. кихахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

кихахте е производна форма на кихам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).