кихали

Речник на българския език

1. кихали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кихали е производна форма на кихам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кихали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кихали е производна форма на кихам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. кихали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кихали е производна форма на кихам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. кихали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кихали е производна форма на кихам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).