кихала

Речник на българския език

1. кихала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кихала е производна форма на кихам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кихала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кихала е производна форма на кихам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. кихала — мин. деят. св. прич. ж. р.

кихала е производна форма на кихам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. кихала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

кихала е производна форма на кихам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).