кихал

Речник на българския език

1. кихал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кихал е производна форма на кихам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кихал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кихал е производна форма на кихам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. кихал — мин. деят. св. прич. м. р.

кихал е производна форма на кихам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. кихал — мин. деят. несв. прич. м. р.

кихал е производна форма на кихам (мин. деят. несв. прич. м. р.).