китили

Речник на българския език

1. китили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

китили е производна форма на китя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. китили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

китили е производна форма на китя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).