китила

Речник на българския език

1. китила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

китила е производна форма на китя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. китила — мин. деят. св. прич. ж. р.

китила е производна форма на китя (мин. деят. св. прич. ж. р.).