кити

Речник на българския език

1. кити — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кити е производна форма на китя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кити — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кити е производна форма на китя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кити — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кити е производна форма на китя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. кити — повелително наклонение, ед. ч.

кити е производна форма на китя (повелително наклонение, ед. ч.).