китело

Речник на българския език

1. китело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

китело е производна форма на китя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. китело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

китело е производна форма на китя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).