китела

Речник на българския език

1. китела — ед. ч. непълен член

китела е производна форма на кител (ед. ч. непълен член).

2. китела — бройна форма

китела е производна форма на кител (бройна форма).

3. китела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

китела е производна форма на китя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. китела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

китела е производна форма на китя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).