киснели

Речник на българския език

1. киснели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

киснели е производна форма на кисна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. киснели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

киснели е производна форма на кисна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).