кискахте

Речник на българския език

1. кискахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

кискахте е производна форма на кискам се (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. кискахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

кискахте е производна форма на кискам се (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).