киселяло

Речник на българския език

1. киселяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

киселяло е производна форма на киселея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. киселяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

киселяло е производна форма на киселея (мин. деят. св. прич. ср. р.).