киселял

Речник на българския език

1. киселял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

киселял е производна форма на киселея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. киселял — мин. деят. св. прич. м. р.

киселял е производна форма на киселея (мин. деят. св. прич. м. р.).