киселели

Речник на българския език

1. киселели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

киселели е производна форма на киселея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. киселели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

киселели е производна форма на киселея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).