киселеело

Речник на българския език

1. киселеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

киселеело е производна форма на киселея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. киселеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

киселеело е производна форма на киселея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).