киселеели

Речник на българския език

1. киселеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

киселеели е производна форма на киселея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. киселеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

киселеели е производна форма на киселея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).