киселеел

Речник на българския език

1. киселеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

киселеел е производна форма на киселея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. киселеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

киселеел е производна форма на киселея (мин. деят. несв. прич. м. р.).