кирливил

Речник на българския език

1. кирливил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кирливил е производна форма на кирливя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кирливил — мин. деят. св. прич. м. р.

кирливил е производна форма на кирливя (мин. деят. св. прич. м. р.).