киприло

Речник на българския език

1. киприло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

киприло е производна форма на кипря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. киприло — мин. деят. св. прич. ср. р.

киприло е производна форма на кипря се (мин. деят. св. прич. ср. р.).