киприла

Речник на българския език

1. киприла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

киприла е производна форма на кипря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. киприла — мин. деят. св. прич. ж. р.

киприла е производна форма на кипря се (мин. деят. св. прич. ж. р.).