кипрели

Речник на българския език

1. кипрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кипрели е производна форма на кипря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кипрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кипрели е производна форма на кипря се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).