кипрела

Речник на българския език

1. кипрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кипрела е производна форма на кипря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кипрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

кипрела е производна форма на кипря се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).